Д-р Кремена Георгиева е комуникатор по професия и изследовател по призвание. През последните 3 години активно подкрепя и популяризирането на достиженията на българските учени в Антарктика. Член е на 33-тата Българска антарктическа експедиция, където работи по няколко проекта за популяризиране на работата на българските полярни учени. Предстои да излезе монографията й, посветена на българските жени-учени в Антарктика.

Любопитството й към света около нас я превръща в спелеолог, затова не е случайно, че една от задачите й в рамките на експедицията е да оказва логистична подкрепа за безопасно проникване и изследване вътрешността на ледниците.

Кремена е ESG мениджър и мeниджъp „Kopпopaтивни комуникации" нa Каuflаnd Бългapия, като темата за опазване на околната среда е приоритет в социалния ангажимент на компанията. През последните години с екипа си реализира множество „зелени“ инициативи, насочени към насърчаване на екологично поведение – вкл. такива, насочени към опазване на ресурсите, намаляване на пластмасата и съхранението на биологичните видове.

Кремена e има близо 20 години опит в сферата на корпоративните и вътрешни комуникации и корпоративната социална отговорност. В професионалния й път досега е заемала ръководни позиции, свързани с управлението на публичните комуникации в две министерства – Министерството на труда и социалната политика и Министерството на околната среда и водите. Била е и част от комуникационния екип на Столична община.

Кремена е доктор по убеждаваща комуникация и бакалавър по „Връзки с обществеността“ от Софийския университет " Св. Климент Охридски“. Преминала е редица чуждестранни професионални обучения, свързани управление на комуникациите и реализиране на цялостни комуникационни стратегии. Дългогодишен преподавател е в НБУ.

Константин Харалампиев е съосновател на AGROVAR CC и водещ експерт в областта на устойчивото земеделие и прилагането на изкуствен интелект в агротехнологиите. С богат опит в разработването и управлението на проекти за въглеродно земеделие, той играе ключова роля в трансформацията на традиционните фермерски практики към регенеративни модели.

Константин ръководи стратегически партньорства с международни компании и научни институции, като съчетава иновации, данни и устойчивост за създаване на реална стойност за земеделските производители и околната среда. Той е от Пловдив и още от гимназиалните си години има влечение към Икономиката и точните науки.

През 2004 г. завършва Националната търговска гимназия и още същата година заминава за Лондон, за да продължи икономическото си образование.

През 2009 г. завършва магистратура по Финанси в “City of London College” и специализация за ръководене и търговия с деривати и други финансови инструменти.

През 2018 г. се прибира в България, за да създаде свой бизнес и да приложи усвоения ноу-хау, като е убеден, че България е правилното място да продължи своето бизнес развитие.

През 2020 г. Константин Харалампиев и Борис Коев решават да се захванат със софтуер, който да подпомага прехода към регенеративно земеделие.

Софтуерът на АгроВар получава признание – за най-иновативен технологичен проект на България за 2022 г.

Методи Митев е лобист регистриран в Регистъра за прозрачност на Европейската комисия.

Консултант на екологични и ВиК проекти от 2004г., Магистър по бизнесадминистрация и Магистър по икономика,

Председател на Сдружение Център за зелен растеж , собственик на Нулеви отпадъци ЕООД . Член на Виенския Икономически форум.

Методи е визионер и лобист с опит в сферата на управлението на отпадъците. Той си е поставил за мисия да промени средата с проекта "Нулеви отпадъци" и сдружение "Център за зелен растеж".

Решението, което предлага, е малко децентрализирано съоръжение, обработващо химически органични отпадъци с минимални атмосферни емисии и производство на постоянен поток от водород и изолиран CO2. Енергията, необходима за процеса, се генерира вътрешно. Процесът е самоустойчив и въглеродно отрицателен. Така депонираните отпадъци намаляват и се произвежда чист водород, без замърсяване, въглероден диоксид и депониране.

По негови думи: "Основното предизвикателство са неглижирането и неразбирането на проблемите с отпадъците на местно и национално ниво. Нашата задача е да запознаем обществото и управляващите с една изключително ценна технологично инсталация и да я внедрим в България.

Така не само ще разрешим изключително тежки проблеми, но ще бъдем полезни на себе си, природата и земята."

Цанка Миланова е изпълнителен директор на Българската хранителна банка.

Тя е експерт в областта на намаляването на загубата на храни. По образование е икономист и магистър по международни отношения.

От юни 2024 година Цанка Миланова е член на Борда на директорите на Европейската федерация на хранителните банки, в която членуват над 350 хранителни банки от 30 европейски страни.

Тя е посланик на една много значима кауза – оползотворяване на излишната храна за осигуряване на хранително подпомагане на хора в нужда.

Цанка Миланова има над 20 години опит в хранителното банкиране и работи за внедряването и развитието му у нас от 2004 г.

През 2016 година Цанка е инициатор и двигател на успешната застъпническа кампания за въвеждане на нулева ставка на ДДС при даряване на излишната храна.

През последните 12 години е изпълнителен директор на Българската хранителна банка.

Организацията работи ежедневно за спасяването на излишната храна и разпределянето ѝ на широк кръг от нуждаещи се в цялата страна.

Българската хранителна банка е спасила от разхищение над 2 580 000 кг храни на стойност над 11,5 милиона лева.

Освен значимото социално въздействие, спасяването и преразпределението на излишната храна е най-бързият и най-достъпният начин за намаляване на емисиите на метан. До 10 процента от глобалните емисии на парникови газове идват от храна, която се изхвърля и когато храната се разлага, тя създава метан, който улавя над 80 пъти повече топлина от въглеродния диоксид през първите 20 години.

През 2023 г., като член на Глобалната мрежа за хранително банкиране, Цанка Миланова и Българската хранителна банка се включват в изграждането на методология за количествено определяне и проследяване в реално време на емисиите на метан, предотвратени чрез оползотворяване на храни от хранителни банки в мрежата, която обхваща 63 организации в 53 държави.